Криворазбраната феминизация

Има нещо фундаментално сбъркано в концепцията на феминизма. С две ръце подкрепям движението на суфражетките от първата половина на 20век. Еманципацията също, макар и всекидневната употреба на термина и евтините списания да са оставила доста хора в дълбока заблуда за какво точно иде реч. Феминизмът обаче...боже мой!

Как може същества, които масово доста малко приличат на жени да се борят за правата ми. Или да ми казват, че е унизително да ме наричат mademoiselle, ако съм францозойка (защото наблягало на статуса ти на неомъжена,т.е пак в зависимост от съотнасянето ти към някакъв мъж)? Или  треперят за всяка дума завършваща на -man, ако съм някъде в англоезичния звят?  Human завършва на man, да го сменим на Huwoman, за да затвърдим всички вицове, че не сме хора, а???

Ако някой има нужда да доказва непрекъснато, че не е по-малко от мъжете около себе си значи по презумция признава, че НЕ им е равен. Никога не ми е минавало през ума, че има субординация между мен и представителите на противоположния пол! Разлики - да. И то немалко. Също така има значителни сравнителни предимства на едните в определени отношения, и на другите- в други. НЕ разбирам обаче какво обидно има в това. 

Не разбирам също как една жена може да защити истински женското в себе си при положение, че що годе й казват, че трябва да се превърне в...ами нещо подобно на мъж. Да не говори за любов, да не носи женствени дрехи, да нехае за това как изглежда, да занемари сексуалните белези, които я превръщат в (боже, опази!) обект на желание и да презира всички жени, които ги притежават (безмозъчни конформистки!).  И най-вече, преди всичко:  яростно да напада всяка фигура на мъжки авторитет, защото системата му е помогнала да стане добър учен, направила го е известен писател и тн. докато талантливите жени са ги държали вкъщи под катинар и системата безмилостно е мачкала всичкия този талант...

Имам щастието да познавам и да ми преподават изключителни жени. Жени с научни кариери, които могат да засрамят немалко мъже. Жени, обиколили света и постигнали много за интересите си, които същевремнно са създали и отгледали не по-малко впечатляващи деца и не по-малко стабилни семейства. Нито една от тези жени не се отнася с нещо повече от искрено съчувствие към феминистките идеи. Онзи ден проф. Х, която наскоро се върна от конференция в Дъблин и която е една от най-фините и впечатляващи жени, които съм виждала за пръв път чух да се изказва с насмешка за някого. 

Представете си конференция на най-големите светила в съвременната академична сфера. Естествено- много от тях са мъже (отвратително, нали?!). Говори проф. Лоурънс Бюел: интелектуален гигант от Харвард, всяка дума на който предизвиква сеизмични реакции в мозъците на присъстващите. Сега си представете как преди да е слязъл от катедрата с внушителния си 2 метров ръст и елегантен костюм дебела германка по джапанки и шангри-ла рокля му удря един лакът, за да се намести удобно на микрофона и започва назидателно да се кара как всичко чуто до момента е плод на дикатата на белия мъж и как никой не е казал нищо за правата на жените и таланта им....Това е сбирка на The Thoreau Society... for God's sake, от какъв зор някой да ги засяга тези теми?!? Защо жената трябва да се завре навсякъде, недай си боже да няма пълен монопол на мъжа във всяка сфера?!

Естествено постигнатият ефект е бурно освиркване, а неадекватният отговор на малоумната Брунхилда: Ooooh, of course, I see only men are against me!. Реакцията на женския контингент от сериозни, ерудирани професори, литератори и интелектуалци за изненада на "защитничката" им е категоричното: No, WE support them as well. Цирк пълен! Да доведеш зала от ерудирани хора да се държи като публика на евтина бурлеска не е малко и говори много за  (не)състоятелността и академичната пародия на интелектуален труд, която представляват тезите ти. 

И не- роптаещите срещу феминистките тези в примера, не са слепи поддръжници на някакво статукво: а просто нормални хора, които отдавна не виждат пропаст помежду си в нещо, което са обвързани интелектуално като равни. Които не смятат, че Вирджиния Уулф е значима феминистка писателка, а просто талантлив автор, който е жена. И които са се събрали да обсъждат реални проблеми и интелектуални заигравки: не ниското самочувствие на дебелите германки/французойки/американки и тн, които отчаяно търсят признание за себе си от света.

По ирония на съдбата точно на следващия ден попаднах на някаква подобно несъстоятелна статия за т.нар Bechdell  (за по-лесно го запомнете като BITCHdel) test, който въвежда 3 критерия за признаване дали един филм отчита истинската роля на жените в начина, по който ги показва.

1. да има поне 2 жени във филма, които

2. да говорят помежду си...

3. за нещо друго освен мъже...

Кратко търсене в гугъл за тия дълбокомислени критерии ви дава невероятни статии като тази на жена, която се определя като "супер талантлива сценаристка", чийто талант обаче бил прекършен от жестоката система, защото си позволявала да прави главните си героини жени и гнусните поддръжници на статуквото трърдяли, че нещата са негледаеми ако няма интересни за публиката мъжки персонажи. 

Сещам се за филми като Little Children, Erin Brokovich, The Hours, White Oleander, Juno, Dancer in the dark и мн. др. чийто главни героини са твърде нестереотипни жени и въпреки това продукциите са постигнали никак нелош световен успех и сред критика, и сред зрители.  Щом може, значи може. Да- не са масови случаи, но фактът, че голямата индустрия ги е допуснала до екран с милионни бюджети и/или с големи актьори в тях  при това с доста качествени сюжети значи, че не е невъзможно един истински добре направен продукт (който не е никак комерсиален)  да пробие. Т.е е абсурдно да се говори за статукво, което никой не смее да пипа, при положение че изключенията от правилото не са никак малко.

Според мен по-скоро става дума за вечното извинение: ако аз не съм достатъчно добър, значи проблемът е в жестоката система, не в това, че пиша, снимам, измислям негледаеми неща. В крайна сметка съществува нещо, наречено комуникационна цел. Ако искаш да се продаваш /четеш/слушаш от много хора правиш по-банални и общодостъпни неща, за да те харесат. Ако не те интересува средностатистическия дебил на улицата: пишеш/снимаш/създаваш неща с някакъв по-ограничен, специфичен таргет. Т.е насочваш се към хора с определени интереси и търсиш одобрението на тези хора, които щом са те забелязали значи отговарят на съответните криетрии за подбор и не са кварталната домакиня, която с радост поглъща бозавата любов и нежните женски образи по евтините сериали.

Има предостатъчно пазарни ниши за всякакви вкусове и елементарно проучване извън папагалските тези на феминизма доказва, че често тясно сегментираните неща носят много по-големи печалби и сигурна аудитория, отколкото предполагаме. Обяснението е простичко: масовите продукти разчитат на масова клиентела, която обаче е непрекъснато разкъсана между значителен брой други масови продукти. Докато нишите предлагат по-малобройна продукция, която  колкото по-тясна е нишата, има толкова по-малка конкуренция с други продукти: т.е толкова по-сигурно е, че ще стигне до максимална част от тясно таргетираната си аудитория. Т.е притесненията, че трябва на живот и смърт да защитаваме филмите, в които виждаме немаргинализирани, нестереотипни женски персонажи са безумни. Просто защото те никога не са липсвали от екрана.

Да не говорим пък за факта, че за да съществува един стереотип значи налице са били статистически значим брой характери и типове поведение, които да го подхранят. Илюзията на индивидуалността кара мнозина да забравят, че това, което те или приятелите им не са, всъщност е реалност за много други хора. Тъй че стереотипи, стереотипи: но има доста индивиди, които се вписват безотказно в тях. И ако този безспорен факт ви смущава значи имате някакъв проблем със себеизявата си, който се опитвате да решите: нееее, не, аз съм различен, не всички, са такива, ето аз не съм такъв и приятелите ми не са такива... Ами добре де, бъди си различен/на. Не бъди Кари Брадшоу. Кой обаче те кара да говориш че няма и най-вече "не трябва" да има такива като нея? В крайна сметка модели на поведение има всякакви: стереотипите са някакви крайности по скалата, между които се вместват повечето хора. Стига един модел на поведение да не нанася физическа и психическа щета на някого, той винаги е легитимен, винаги е въпрос на личен избор,  който нямаме право да съдим.

Да, изключително безинтересни са ми жените, които от момента в който се сдобият със съзнателно Аз превръщат търсенето на Единия в цел на целия си живот, на която всичко останало е в подчинено отношение. Да, дразни ме когато видя жени на всякаква възраст, включително връстнички на майка ми, които нямат идея как да прекарат дори 2 часа без мъжете си, камо ли да се хванат на хоби, пътешествие или работа, които изискват по-продължително отстояване на някакви лични интереси. Да, повърхностни са ми мацките, които хабят по 10-12 часа от денонощието в сладки приказки на кафе, поддръжка на екстеншъните и пазаруване на леопардови ботушки, които да отиват на прашките в същия десен. Да, не мисля че сладката муцунка и малкия задник те правят нещо повече от другите, ако в главата ти мислите правят ехо сходно с това в Ягодинската пещера...

Но другата крайност също е безкрайно отблъскваща. Една жена не бива да губи женственото в себе си, нежното, красивото. Да изглежда като булдо(г)зер, който говори за женските права, но засипва с презрение всяко същество, погрижило се да изглежда като истинска жена. И не: "истинската" жена не е 70килограмова домакиня с ролки и целулит. Нито късоподстригана мъжемразка, която не иска да я третират като сексуален обект. Май само грозните жени се притесняват да не са сексуални обекти така или иначе. И май само псевдо-умните жени се борят неистово да не изглеждат женствено, защото: (що за логика) профилът на умната жена е  неглиже: нехайна за външния си вид, по мъжки строго облечена и парадоксално за тезите си: бореща се неистово за признание именно от мъжете (които сякаш има шанс да я приемат сред себе си само ако положи неистиови усилия да не им го вдига)...

Истински женствените и истинските умни жени около мен нямат никакви проблеми с интеграцията в "жестокия" мъжки свят. Нито една не се чувства превърната в обект, субординирана, доминирана, подтисната или каквото и да било. Нито изпитва нужда да навира в носа на всеки, колко е равна/по-добра/незасегната от мъжете. И това не е самозаблуда и удобно живуркане в някакъв кошмарен male-dominated world: равенството е в равното отношение, не в keeping the score even. Истинското отстояване на женстветността трябва да бъде в името на нея самата, не против нещо друго. Защото мъжете и жените СА различни, и няма нищо лошо в това и най-истинският критерий какъв си е не как се определяш, а дали хората, които наситина са такива те приемат за един от тях. 

 

А истината обикновено е по средата. Между "изобщо" и "прекалено". Защото изобщо не е женско да си толкова силен, че да нямаш нужда от мъжка помощ за нищо. Излишно женско е да си толкова слаб, че нищо да не си способен да направиш в живота без мъжко рамо до себе си.

Не е женско единствената грижа, която полагаш за външния си вид да е тегледнето на един сапун вечер и подбирането на максимално не-съм-сексуален-обект-бе! атрибути, да не взееееме някой да види първо външността ти, а после безценното теб (ще скочите, знам, но не стереотипизирам: масата, огромната маса феминистка жлъч е в този формат). Прекалено женско  обаче е деколтето ти да опира в долния ръб на поличката, а от ноктопластиката едва да нанасяш глос по уголемените устни.

Не е женско да презираш "стереотипните роли" на пола си дотам, че да те отвращава възможността да имаш няколко сладки малки хлапета: защото си над тия неща. А мъжете са гадни сексистки свине и ти не искаш да се множат чрез теб, мамицата им гадна (пък и приятелката ти също не иска деца)....Прекалено е женско обаче при минаването на 20  години да изчисляваш евентуалната бащинска стойност на всеки мъж, с който успееш да минеш 2ра база.

Не е женско да кажеш на нещастния гладуващ мъж до себе си да си завре тигана в гъза, защото ти си прекалено еманципирана, за да паднеш дотам да му приготвиш нещо вкусно за ядене (пък и това е експлоатация на горкото ти женско аз, плод на векове сексистки патриархат). Прекалено женско е да  не отидеш на изложбата, която те интересува докато той е на извънредно заседание, защото ти е тъпо да си някъде без милото ти. По-добре да изтичаш до вкъщи през глава да не вземе да остане вез вечеря. Горкият.

Истинските жени не са в стереотипите. Нито в яростното им отричане. Те не трябва да са нито слабият, нито по-силният пол. А в баланса, в естетиката на средния път, в женствеността, която може да отстоява себе си без излишни комплекси за малоценност. Жените:

- Да са силни и борбени дотолкова, че да знаят че могат да разчитат на самите себе си- за кариерата, живота, нуждите и борбите си. Но и достатъчно крехки да поплачат на чуждото рамо и да поискат помощ, когато имат истински сериозни, а не псевдо-проблеми. 

-Да знаят, кога ще им е най-удобно да са по тениска и по кецове и кога е редно да пуснат косата си над истински женствена рокля. Защото изборът на това как да изглеждаш е просто избор как да изглеждаш. Нито роклята ще те направи повече обект, отколкото личност, нито очилата и кубинките ще те направят по-малко озлобена и глупава отколкото си се родила.

-Да си вършат своите неща, да подхранят своите интереси и да се развиват като личности без да смятат че това е велико постижение. Защото то е санитарният минимум за смислено съществуване на интелигентния човек. И да, човек си остава в мъжки род: какво от това?  

Една истинска жена е личност, характер, интелект, но и  любима, обект на желание и обич. Майка. Срам ли ви е някой да ви пожелае, Обекти? Как защитавате пола си като отричате почти всичко в него, защото било мъжката версия за това какво е жената? Осъзнайте се малко. Спрете злобата срещу съществата с другите хромозоми, защото те не са ни...Ви врагове. Просто има биологични закони, които са предопределили различна стратегия за нашето и за тяхното оцеляване, разпределили са определени ресурси и са наклонили везните в определени посоки, така че да са най-ефективни. И това няма да го промените с повърхностен морфологичен анализ на думите в мъжки род.

Спрете това безумие и Просто бъдете жени!