Paranoid Android vs Live for this

• Когато някой каже/напише нещо позитивно за себе си и живота си вие:

а. го приемате като демонстрация на нещо и лична критика/нападка към вашия, ако не сте щастливи в него 

б. не ви засяга, тъй като това е чуждо преживяване, а вие се интересувате от своите

 в. радвате се, защото щастието е красиво нещо и е радостно, когато се случва на хората

• Хората пълни с енергия за живот, които сякаш нямат никакви проблеми, а всъщност просто не искат да се оплакват за всичко и предпочитат да търсят поводите за вдъхновение около себе си, дори в трудни моменти ви:

а. правят впечатление макар и да знаете, че както всички, може би и те се борят с немалко проблеми. Но уважавате избора им да търсят интересното в живота вместо да се оплакват непрекъснато

б. ви дразнят неимоверно. Вие сте уморени след работа, изтощени от проблемите, които ви мъчат почти ежедневно, с усилие се борите срещу нещата, които ви сриват и да четете за някой, който сякаш с магическа пръчка се справя с това? Че е и щастлив? No fucking way. Щом аз сам виждам, че животът е кофти, всеки който си мисли, че му се наслаждава е просто повърхностен лицемер

в. Такива хора ме вдъхновяват, защото на фона на намръщените тълпи около мен са някаква надежда, че може да се гледа и по друг начин на bullshita, който ни заобикаля. We're all in the gutter, but some of us look at the stars.

• Всичко, което чуете/прочетете в социалните мрежи от познати и което дори бегло ви напомни за въпроси, които ви интересуват или теми, по които имате твърда позиция:

а. ако не ви излезе на newsfeed-a може и да не го видите изобщо. Но ако е нещо интересно може и да го коментирате. По принцип не виждате нищо лошо дори да е  различна позиция от вашата, стига да не е изказана твърде грозно и грубо

 б. веднага разшифровате скритото послание: знаете че някой иска лично да обиди неприязънта ви към турците/религиозните ви убеждения/моралните ви възгледи/личния ви живот. Със сигурност статията от Еconomist за демографския срив, която Х е цитирал има личен подтекст насочен безочливо към вас и е време да го оплюете като каруцар някъде, докато той се пуска усмивки под някакъв клип (сигурно се присмива на вас- проверете текста на песента за всеки случай!)

 в. ако не съм съгласен ще ми е интересно да поспорим, за да видя аргументите му. Истината се ражда в спора, тъй че винаги ми е интересно откъде изхождат хората с различно мнение от моето

• Когато някой изкаже тотално противположна на вашата теза, подкрепена с аргументи и логика вие:

а. на себе си казвате: "да ти е*а майката у боклука, на к'ъв ми се правиш, ако само знаеше колко си зле", а в лицето на човека избягвате погледа и думите му и си замълчавате с люта псувня на ум

б. продължавате да не сте съгласни, но търпеливо изслушвате, защото сте възпитани в толерантност към чуждото мнение

 в. слушате внимателно аргументите и спорите по това колко логични и добре подкрепени ви се струват. Дори спорът да се разпали се радвате на интересната дискусия и нямате никакво лично отношение към опонента

• Случвало ли ви се е при идентични черти на характера да се дразните ужасно много на един човек, а да сте тотално ок с друг:

а. разбира се, че не. Когато става дума за еднакъв модел на поведение (добро или лошо), позициите ми се определят спрямо типа поведение и обективната ми оценка за него, не спрямо това кой конкретно въплъщава това поведение.

б. какво значение имат чертите на характера? Аз като знам, че някой е боклук, колкото и да го харесват хората, колкото и да се дублират чертите и позициите му с умните и весели хора, които дори аз харесвам, аз си знам че не може да е такъв. И не, не е лично отношение. Кълна се.

в. това не са ли двойни стандарти? Няма ли да противореча на себе си: ако у един човек харесвам нещо, а у друг ме дразни именно същото това нещо?

• Когато нещо "не стане на вашето" вие:

а. тъпо ви е малко: всеки иска каквото иска. Но пък не може винаги да става както сме си наумили

б. търсите компромисен вариант, за да зачетете И нуждите на другия и взаимно да достигнете по-зряло решение

в. изпадате в депрсия и почвате да нагрубявате човека до вас или да ползвате похватите на емоционалния тормоз: въздържане, мълчание, изолиране с цел у другия да се насади чувство на вина, че си е позволил да е такъв егоист

• Когато партньорът ви каже, че има нужда да направи нещо за себе си (среща с приятели, усамотяване с книга вкъщи, 1-2 дни насаме със себе си for whatever reason) вие:

а. чувствате се дълбоко обидени: явно нещо не е наред щом вместо някой да прекара безценно време с вас си позволява подобни егоистични прояви

б. преглъщате и си търсите занимания, с които да запълните времето

в. няма нищо по-нормално на света от това човек да разполага с времето си, затова се надявате партньорът ви да прекара приятно и да си почине, за да може да е свеж и зареден с нова енергия, когато се видите (което така или иначе едва ли ще е след повече от 1-2 дни).

• Когато партньорът ви трябва да замине някъде: командировка или дори по-дълъг престой за обмен/стаж в чужбина, който ще помогне на развитието му и ще обогати знанията и опита му:

а. няма никакъв проблем за командировките: работата е сериозно нещо и не може да се сърдиш на някого, че изпълнява задълженията си

б. тежко ви е, ако трябва да се разделите за по-дълго, но това се балансира от искрена радост, че човека до вас се развива и следва мечтите си

в. командировката от 5 дни е кошмара на живота ви и всяка вечер проверявате да не би партньорът да е някъде навън, където може да има привлекателни представители на другия пол. За дългосрочното безумие и дума не може да става: ако някой ви обича истински никога не би си представил да иска нещо, което не е свързано с вас

• "Когато 1 човек има отрицателно отношение към нас може проблемът да е в него. Ако са много, може би проблемът е в нас самите". Какво е мнението ви по въпроса?

а. по принцип не обръщам внимание на отрицателното отношение така или иначе. Стремя се да се държа добре с всички пък те: както преценят

б. който не ме харесва е гадно копеле, което не може да види отвъд самодоволния си нос. Ако никой не ме харесва пак не ми пука, защото така или иначе съм по-добър от сганта, която ме заобикаля

в. много е възможно и затова внимателно следя: ако много хора отправят резонна, аргументирана критика (не лични, злобни нападки) е възможно да има черта от характера ми, за която не подозирам, че е отрицателна. Ще премисля нещата и ще поработя върху себе си, ако тази черта наистина се окаже нещо във вреда на мен или другите

Стана малко като в The Caretaker на Пинтър. 3 персонажа с тотално различен стил и подход как да комуникират (със) себе си. Вие кой сте? Le Pessimist paranoïde qui manque d'assurance? L'Optimist brave? Ou l'Homme Rationnel et equilibré?