Има нещо безкрайно привличащо в силата на простотата. На дискретната директност на действието: ненапудрена, неукрасена, неизкривена през очаквателни призми.
Има нещо безкрайно изкуствено и егоцентрично в очакванията, защото те предполагат зададеност на едно правилно поведение, предполагат клауструфобична игра под несвои конци. Трябва да се направи това, това и това, за да е нещо еди какво си- и всяко микроизключение говори за фалш. Много повърхностно. Няма нищо по-повърхностно от самообявената дълбочина.
Същността на нещата, такива каквито са, изглежда простичка и обозрима, но именно в прякото й улавяне- тук, сега, такава каквато е- несъвършенно случваща се и неподлежаща на еднозначно обяснение, се крие прекрасната сложност и пъстрота на света. Тя идва от осъзнаването на непредвидимостта, на естествеността с която нещата просто склоняват да бъдат. Всички мисловни модели, в които се опитваме да ги натикаме, изтискаме от живот и изкривим в предизбраните от нас форми са фалш, макар и да ги надписваме с етикет "Истина".
Колкото повече мислим за света като за място, което до болка познаваме и можем да предвидим и предусетим, толкова повече се отдалечаваме от него самия и задълбаваме в непознатите води на едно объркано, неприспособимо към живота Себе си. Светът го има и животът се случва независимо от нас,а отдръпването в съзерцание е нужно само ако е временно гмуркане. В противен случай ставаш зрител на пиесата, от която вече отдавна си отхвърлен. А Животът живее за живите. Viva ла вита!
2 коментара:
at: 16 август 2010 г. в 2:14 каза...
много е интересно това, което казваш за очакванията. до преди 1-2 години щях да си кажа "що за глупава теза", защото аз самият имах какви ли не очаквания към хората и си мислех, че са едва ли не част от мен: легитимно право на всеки да изисква, за да бъде себе си.
когато го приложиха към мен обаче осъзнах колко дълбоко егоистично и повърхностно е да смяташ, че твоето виждане е правилно и ако не ти играят по свирката хората са някакви скапани егоисти. егоистът е именно онзи, който иска от другите да се променят, за да се впишат в НЕГОВАТА визия за нещата.
at: 16 август 2010 г. в 6:54 каза...
exactly. нещата не са това, което ни е най-удобно да бъдат и често дълбаенето в тях е просто отказ да приемем истината, начин да я умаловажим търсейки правотата на своите причини дълбоко-дълбоко, обличайки я в морални краски и маскирайки неудобното за нас под формата на нещо, което разочарова високите ни критерии. in fact simplicity and acceptance (as opposed to denial) are the deepest meaningful way to go.
Публикуване на коментар